За Вършец
Разположен в подножието на връх Тодорини кукли по северните склонове на Стара планина Вършец възниква около минералните извори и първите записки за неговото съществуване са в турски документи от XIV век, където фигурира под името Виришниче. За рождена дата на Вършец като курорт се смята 1850 г., защото тогава започва лечението с минерална вода. Това го прави първият курорт в Блгария.
„Новопостроена миналата година близо до банята се откри вила мебелирана с 40 нови таблени кревати, всички мебели, бельо и пр. нови. Всеки етажъ има студени чешми, модерни клозети; прислуга вежлива – акуратна при най-строга фамилиарностъ…”
Тази реклама на вила „Венера”, публикувана във вестник „Вършецъ” през 1928 година, ни пренася в началото на 20 век, когато Вършец се превръща в българския Баден - Баден и привлича тогавашния политически и културен елит на страната. Всъщност курортът е изграждан не по образец на прочутия немски курорт Баден – Баден, а на австрийския Баден, близо до Виена. Въпрос на престиж е било да наемеш за сезона вилите, всяка от които с име на цвете или жена. Надписите на част от тях и днес могат да бъдат видени на фасадите на загубилите блясъка си архитектурни бижута – „ Вила Незабравка”, „Вила Марица”, „Вила Трендафила” и пр.
Д-р Дамян Иванов – откривателят на курорта Вършец
Много преди да му бъде даден статут на национален курорт през 50 – та година, в началото на 20 век малкото планинско селце се превръща в прочут курорт на европейско ниво благодарение на д-р Дамян Иванов - първият балнеолог в България, завършил медицина в Австрия и управител на първата Държавна минерална баня в България, построена във Вършец през 1910 г.
Всъщност и до ден днешен за това първенство претендира и минералната баня в Банкя, която се строи по същото време, но официално е открита на 24 май 1911 г. Любопитен факт е, че строителството и на двете бани се ръководи от видинския архитект Никола Нешев (1869 – 1928), който завършва архитектура в Мюнхен и вероятно той привлича за автор на проекта на банята в Банкя проф. Карл Хохедер от Техническия университет в Мюнхен. Проектите и на двете бани във Вършец обаче – старата от 1910 г и на новата от 1930 г., са на арх. Нешев, като строителството на втората е довършено от арх. Ангел Радев след смъртта на арх. Нешев през 1928 г.
Съчетавайки добрите си научни познания по медицина и балнеология с широката си европейска култура, д-р Дамян Иванов става двигателят на преобразяването на Вършец в курорт по европейски стандарт, а арх. Никола Нешев създава архитектурни образци, които оформят модерния европейски облик на това малко познато дотогава място. Арх. Нешев проектира и ръководи строителството и на казиното във Вършец, открито през 1924 г. и оставено днес на разрухата и безхаберието на властите. Тук е мястото да поясним ролята на казиното в балнеоложките центрове, която погрешно се свързва с хазарта. В цялостната композиция на банските комплекси то е играело ключова роля за социалния живот на курортите – тук са се организирали забави, балове, вечеринки или просто срещи на всички важни хора в града. През 1938 г. в казиното на Вършец се провежда първият конкурс за красота „Мис Вършец”, носителката на короната е от Русе и е възпята в стих от Йосиф Петров / източник – Исторически музей гр. Вършец./
Уникалността на Вършец като курорт се определя не само от напредничавия и модерен и до днес подход за създаване на балнеолечебен комплекс, оформен от двете бани и казиното, но и от мащаба на изграждане на цялостната инфраструктура на градчето.
Ерудит и визионер, д-р Дамян Иванов вижда потенциала на това място не само заради минералните извори, но и заради изключително красивата природа и специфичен микроклимат. “Вършец за мен е символ на здраве, защото с животворните си води къпе и лекува телесни недъзи, а с великолепната си природа възражда преуморената душа, спомага за възстановяването на хармонията между тялото и душата.”, пише той и през 30- те инициира създаването на Боровия парк, който е вторият по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина в София.
Слънчевата градина и алеята на чинарите
През 1934 г. в центъра на града е изграден уникален парков комплекс, който е наречен „Слънчевата градина” – заради формата на алеите - като слънчеви лъчи. В курорта не липсва и типичната за европейските курорти алея за разходки, която се изгражда заедно със „Слънчевата градина”, а от двете й страни се появяват впечатляващите за времето си вили за отдих в архитектурния стил на епохата. Няма да намерите друг курорт у нас с широка 20 метра главна улица, която тръгва от парка и стига почти до подножието на планината, окантена от двете страни с чинари. Тогава кмет на града е Серафим Георгиев. Местните разказват, че доставил чинарите от Америка, а за да се разклоняват нашироко, сложил тежести в короните им. Днес вековните дървета оформят уникална скулптурна композиция от двете страни на алеята.
“Сърдечен поздрав. Отново съм тук на Вършец. Прекрасна природа!” /Из писмо на Иван Вазов до проф. Иван Шишманов/
“Не зная на къде да спра най-първо, когато си спомням за Вършец: дали над извора, из който човек излиза като из чудотворна жива вода или над звездното небе с тъмно-опнатата верига на планината и вечерницата над тях. Не се е скъпил господ, когато е нареждал този край. Не са се скъпили и хората, които са го доуреждали. Едно зная сигурно: че бих се връщала всяка година там, когато лятото не си е отишло и есента не бърза. Тогава цъфтят всички закъснели цветя, гроздето го носят с кошници, брулят орехите, а водата в банята изглежда двойна, кристална и изобилна. Няма друга музика, освен щурците и няма други господари освен нас, закъснелите летовници”. Дора Габе
Медека и римското минало на Вършец
Цялостното изграждане на новата част на Вършец като курорт прави градът уникален в това отношение и заслужено му отрежда водеща позиция в развитието на балнеологията у нас. По- малко се знае за древната история на Вършец, но той е свързан с минералните извори още през 6 век. Оттогава е най-старият запазен писмен документ във византийските хроники с името на крепостта МЕДЕКА, единствено селище с такова наименование в Римската империя. В местния музей има редица археологически находки, които доказват вековната история на мястото като балнеоложко средище.
По данни от сайта www.varshets.info при изкупни работи при строежа на баните и каптирането на изворите са намерени останки от: римски терми, тръби и малки шестоъгълни плочки – настилка на минерален басейн. Предмети, оловна тръба с надпис на латински “Император Цезар Нерва Траян Август”, стара зидария и обгорели греди, които говорят за древните традиции на лечение с минерална вода на Вършец. Монетите хвърлени за здраве върху античната настилка се срещат само в Асклепионите (те са изображение на змии и храмове) също показват, че тук е имало баня – лечебница към храм на Асклепий – бог на здравето, покровител на лечението и изцерителството, символ на подмладяващата жизнена сила. Още повече, че тук е намерена и скулптурна композиция на Телесфор-момчето бог. Пак според сайта, друга интересна находка е варовиковата “АРА” с посветителен надпис на излекувал се римски гражданин с минералната вода на “Врещец”, оттук и древното име на Вършец – в превод топла, вряла вода.
От курорт на елита към масов туризъм
Днес и за древната, и за историята на Вършец като курорт от началото на 20 век малко се знае, липсват и сериозни научни изследвания и трудове, затова е много трудно да се проследи превръщането му от луксозен курорт през първата половина на 20 век, в образец на масов курорт за „почиващи” труженици от началото на 50-те години. „Буржоазното” му минало, слава и лукс не се харесват от новата власт и всички признаци на „упадъка” бързо се заличават. Няма публично достъпни данни какво се случва с вилите за отдих. По разкази на очевидци, голяма част от собствениците от София, Русе, Видин и т.н. преди идването на новата власт са продали на безценица къщите на местни хора. Другата част са били национализирани. Резултатът днес е, че в голямата си част старите вили пустеят и се рушат, раздробени между много собственици.
Така през 60-те години на миналия век Вършец вече е „масов курорт” със 140 000 почиващи годишно /местното население е 10 000 /., като 11% са настанявани в частния жилищен фонд. Няма и помен от екстрите на вила „Венера”, описани през 1928 г. Почиващите се от цялата страна пристигат в препълнени автобуси и поемат към многото еднакви къщи, където имат осигурено легло и вътрешна тоалетна. Баня няма, къпането става в минералните бани. Повечето отсядат в почивните станции – „Дом на механизатора”, „Дом на трудещите се селяни”, „Промишлено строителство”. Те изникват, съвсем логично според тогавашната власт, между луксозните вили по главната алея. Така днес срещу вила „Незабравка”, като паметник на масовата социалистическа култура, стои рушащият се „Дом на механизатора”.
Превърнат успешно в масов курорт, Вършец губи блясъка си и спомена за луксозното си минало. Гостите му са отрудени болни и възрастни хора, които се радват на лечебните свойства на водата и чистия въздух без особени претенции към инфраструктурата и обслужването. Нещо, което слага отпечатък върху качеството на услугите и до ден днешен. Хилядите почиващи осигуряват заетост на местните и въпреки ниския стандарт, хората във Вършец се радват на добри доходи за онова време.
Промените
В началото на 90-те години започва сривът на туризма в общината - огромния поток туристи секва. Строената с размах материална база започва да се руши и днес, Вършец е една от изостаналите в икономическо отношение общини с висока степен на безработица. Единственото й предимство е липсата на промишлени замърсители в района, красивата и съхранена природа, богатото биологично разнообразие и запазения в голяма степен архитектурен облик от началото на ХХ век, който дава възможност добрите традиции от това време да бъдат пресъздадени в съвременен туристически продукт.
Политическите промени и икономическата криза от 90-те години рязко слагат край на тази „идилия” за местните хора. Строените с размах станции опустяват и постепенно започват да се разграбват и рушат. Почиващи няма, безработицата скача рязко. Вършец от 90-те години е пусто и тъжно градче с неуредена инфраструктура, липса на каквито и да било туристи, а ако случайно някой външен попадне в града, трябва да се задоволи с мизерното предлагане на няколкото оцелели кръчми или да отиде до близкия Клисурски манастир, пред чиито порти просперира местният ресторантьор Сталин.
Така времето във Вършец до началото на новия век изглежда спряло и дори най-големите оптимисти не говорят за възраждането му като курорт.
Първите признаци на съживяване на туризма в общината идват в периода 2003 – 2005 г. През 2004 г. вицепремиерът и министър на икономиката в правителството на Симеон Сакскобурготски Лидия Шулева провокира дебат за развитието на алтернативните форми на туризъм. Под ръководството на заместник- министъра на икономиката, отговарящ за туризма, Димитър Хаджиниколов във Вършец се провежда среща с местните собственици на заведения и места за настаняване, в която се дискутират възможностите за развитие на туристическия продукт като първоначално се набляга на екотуризма и културно - историческия туризъм, подкрепен от новото ръководство на Клисурския манастир в лицето на игумена отец Антим. По това време в общината е нает експерт по европейски проекти с цел да се използва потенциала на предприсъединителните фондове. През август 2004 година по проект на Фонда за демонстрационни инициативи към ПРООН[1] е създаден Туристически информационен център във Вършец, който след повече от 15 години прекъсване, предоставя информация за посетителите на града.
В следващата декада община Вършец и неправителствени организации работят по редица проекти, свързани с подобряване на инфраструктурата и развитието на местния туристически продукт.
През 2011 г. тогавашният кмет на община Вършец Боряна Бончева споделя философията на общината за развитие на туризма: „ Всеки втори възрастен българин може да се похвали, че някога е почивал във Вършец, но всеки млад ще ви каже, че не познава този курорт. Искаме да променим това, да превърнем Вършец във вътрешен и международен спа курорт за здрави хора”[2]/в. Строител, 1.07.2011г./.
Завръщането
Изолацията по време на пандемията от 2020 г. провокира интерес към живот сред природата в малките населени места и събуди интереса към туризъм вътре в страната и закупуване на имоти в сред чистата природа в близост до столицата и големите градове. Това даде нов тласък и на интереса към Вършец и околността, поддържан и от възхода като цяло на балнеолечението и спа преживяванията.
Без претенции за статическа обоснованост, може да се каже че с просто око е видимо съживяването на града. В момента освен трите големи хотела и няколкото почивни станции, буквално като гъби никнат къщи за гости, а улиците на града започват да оживяват с туристи.
Те обаче се сблъскват с остатъците от разпада на туристическата индустрия, обезлюдяването на общината, проблемите на транспортната свързаност и инфраструктурата, липсата на стимули за задържане а младите. Проблеми, с които общината трябва да се справи, за да стане възможно завръщането на Вършец като първия курорт в България, изграден по европейски образец.
[1] Програма за развитие към ООН (Организация на обединените нации).
[2] в. Строител 1. 07. 2011
Галерия
“Не зная на къде да спра най-първо, когато си спомням за Вършец: дали над извора, из който човек излиза като из чудотворна жива вода или над звездното небе с тъмно-опнатата верига на планината и вечерницата над тях. Не се е скъпил господ, когато е нареждал този край. Не са се скъпили и хората, които са го доуреждали. Едно зная сигурно: че бих се връщала всяка година там…“
Дора Габе
