Казвам се Алексина Първанова, израснала съм в град Вършец. Корените ми са здраво вплетени тук, поколения назад. Пра-дядо ми Ерофим, избягал от изгнаничество след Балканската война, с неистови усилия се завръща в Заножене, квартал на Вършец, като единственото нещо, което носи със себе си, е една икона, която дарява на местната църква. И така, ето ме днес отново тук… Горда вършеченка, завършила фармация, в момента докторант към Медицински Университет – София. Областта с която се занимавам е свързана със социалната фармация и лекарската безопасност при възрастни пациенти.
Защо си горда вършеченка?
Израствайки в този град, имах най-прекрасното безгрижно, детство, като тук през годините имах шанса да се потопя в магията на народните танци и духовата музика.
Вършец, макар да е едно сгушено в Стара планина кътче, ми дава едно несравнимо усещане за простор и свобода, което мога да получа само тук.
Кое е най-голямото предимство на града?
Природата, водата, планината, алеята с чинарите, архитектурното наследство.
Кое най много пречи на града?
Разединяващото и пасивно поведение.
Какво е първото нещо, което би променил, ако имаш възможност?
Образованието. Необходимо е да имаме свободомислещи , образовани граждани, които задават въпроси и мислят критично.
Как си представяш Вършец през 2030?
Нека Вършец да бъде град със здрави хора, реставрирано архитектурно наследство и съхранена природа, град, в който има справедливост и правила, които се спазват във всеки един квартал. Бих искала повече семейства да изградят своя дом тук и да го обикнат така, както го е обикнал Дамян Иванов.